ЕТ „Painkiller“

Коя е алтернативната медицина по света и у нас?

Можете ли да отговорите на този въпрос – какво значи алтернативно лечение? Има ли алтернативна медицина? В България уви – както при много други неща – и този отговор е с краката нагоре. Бъркотията не е случайна, защото е сътворена законодателно. Случайно или не, това нормативно недоразумение се появи по същото време когато се основополагаха „стълбовете на здравната реформа“ – прословутите Здравна каса и задължителен Лекарски съюз. Тогава се приеха документи, съгласно които у нас има официална и алтернативна медицина. За официалната всеки се досеща. Лошото е, че в правителствени и законови нормативи под алтернативна се разбира областта на врачките, звани и самозвани биоенерготерапевти и т.н. Всичко онова, което никъде по света (ако съществува въобще!) няма право да се нарича медицина. Онова, което там се нарича Алтернативна или Комплементарна (допълваща) Медицина, наистина е такава – система от научни знания за здравето и болестта на човека. Изучава се в специални Висши или полувисши Учебни заведения. Например: хомеопатия в Париж се учи до 6 години, в Китай 6 години се учи за „традиционен лекар“ и 7 години за „традиционен фармацевт“. В Европа и Израел се учи от 3 до 5 години остеопатия или хиропрактика (академично „чакръкчийство“ – нещо различно и от нашите мануални терапевти). А акупунктуристите в САЩ и Япония учат 4–5 години в колеж за да станат „Доктор по Източната медицина“ (Doctor of Oriental Medicine). Отделно те могат да специализират за „Доктор на науките“ равнопоставен с такъв от всеки друг Университет!

Другото супернедоразумение родено от нашите чиновнически глави е да наричат Класическата Западна медицина „Традиционна“. Логиката на тези законотворковци вероятно е фактът, че тази медицина им е позната от невръстно детство. Според научната логика обаче Западната медицина е Класическа, защото идва от Аристотел и Хипократ, служи си с латински език и се изучава в Класически Университети. Докато Източната е Традиционна (независимо, че за нея сме чули много по-късно!). Тя идва от хилядолетията, нейните първи създатели са неизвестни и затова се нарича още Народна Медицина. В Китай обаче с вековете са се създали специални школи, които да я изучават, преподават и развиват, отразили са я в книжни паметници и са я издигнали до нивото на стройна наука.

Поради всичко това бъркотията у нас уви – не е въпрос само на терминология… Освен, че затруднява приравняването на нашето здравно законодателство с Европейското, това създава много реални пречки и пред развитието на самата медицинска практика. Защото в края на ХХ век Традиционната Китайска Медицина така стремително се разпространи по модерният свят, че се заговори за утрешната Интегрална (обединена) Медицина. Питам се: при днешното положение у нас с кого ще се интегрира утре нашата официална медицина, с врачките ли?

Сподели

Коментари