Първа в България – история на клиниката
НА БОЛКАТА ИЛИ ЛЕЧЕНИЕТО Й СЛУЖИ ЧИНОВНИКЪТ?
„НАД 55” с изненада научава за ново развитие в една история към която отдавна е съпричастен. Съдбата на първата у нас „Клиника за лечение на болката”. Неведнъж писахме за дейността й и за нейното така нужно за страдащите бъдеще. Нима днес и това добро дело трябва да премине в историята? За да разберем какъв е проблемът нека си припомним накратко фактите в тяхната последователност…
2005 г – Председателят на борда на УМБАЛ „Света Анна” София, доц. П.Тенчев кани анестезиолога д-р Б.Руйчев да основе първото у нас специализирано Отделение за лечение на болката. Д-р Руйчев изготвя проекта, бордът го одобрява, ремонтират се и се оборудват две помещения, отпуска се минимален щат и Отделението заработва. През месец ноември на специална пресконференция Изпълнителният Директор д-р Димитър Димитров и Завеждащият отделението д-р Руйчев запознават широк кръг журналисти с тази новост в българската медицина. За съжаление обаче инициаторът на това дело – доц. Петър Тенчев вече не може да присъства поради тежко заболяване…
2006 г – От 1 януари единствено Здравната каса поема финансирането на болниците. Изпълнителният Директор на „Св.Анна” обявява, че клинична пътека „лечение на болка” няма. В страната естествено няма други Отделения за лечение на болката и няма как да е оформено такова финансиране. Тогава ръководството на НЗОК предлага на д-р Руйчев да изготви проект за стандарт на Клиники за лечение на болката у нас, болницата да го представи в Министерството на здравеопазването и след общо решение Касата да финансира новата клинична пътека. Д-р Руйчев изготвя проекта и го представя на Директора си. Вместо да иницира тристранната среща обаче д-р Димитров заявява, че ако трябва да има такава дейност тя трябва да стане частна, а екипът да наеме помещенията под наем. Този жест по същество обрича всички пенсионери и бедни в България, страдащи от хронична болка на недостъпност до такова лечение. Точно обратното на Европейската тенденция в Медицината… Независимо от всичко хората и у нас започват да търсят новото Отделение! Екипът „напуска” щата на болницата и на 1 април 2006 наема помещенията под наем.
Следват две години на труд, наблюдение, обработка на данните. 700 души минават през клиниката. Лечението е успешно за две трети от тях. Най-трудно е обаче да промениш представите на лекари и пациенти за проблема. Вместо „1 лекарство за всички болки!” принципът на лечението да е „Всички средства за 1 болка!”. Болката във всеки отделен случай – именно това е целта на лечението, независимо дали ще се приложат инжекции, таблети, или похвати от Източната медицина. Пациентите отначало са недоверчиви, лекарите от другите специалности – ревниви. Резултатите обаче изпреварват научните съобщения. Единствената опора в това откривателство са медиите и особено в.„НАД 55”! Постепенно се разчува – в София, в „Света Анна” лекуват дълготрайни болки. Обаждат се пациенти от всички краища на страната, бъркат се публикации на телефони, накрая от офиса на погрешен абонат препращат разговорите към номератора на болницата. Неколцина лекари от страната проявяват интерес към новата специалност. Най-вече онколозите, разбира се, но и отделни невролози, ортопеди и неврохирурзи, в безизходица пред нечии болки уведомяват човека, че има такова място и лечение … Макар и рядко, продължават и повикванията в едно или друго отделение вътре в болницата за лежащо болен с болков синдром.
2008 г., 1 март. След внезапно едномесечно предупреждение Директорът д-р Димитров прекратява отдаването под наем помещенията на „Лечение на болката”. През това време той не приема „наемателя д-р Руйчев”. Няма обяснения, няма мотиви! Няма въобще среща. Все едно Димитров не е бил нито при създаването на Отделението, нито при назначаването му, нито на пресконференцията. Екипът, който под негова диктовка веднъж напусна щата на болницата, сега напусна и стаите…
Каквито и да са мотивите за действията на това „ръководство” на „Св. Анна” в София медицината не е сред тях! Още по-малко нейното развитие или интересът на пациентите и научният интерес – неща без които трудно една болница може да се назовава „университетска”. За сметка на това пък всички съобщения къде се премества „Лечение на болката” старателно се свалят в коридорите на болницата. Кому е нужно да се прекъсне тази връзка, да се ликвидира тригодишен резултат? /Което може би е достойно за вниманието на някоя от Комисиите за защита на потребителите, на конкуренцията или на Лекарският съюз?/.
Слава Богу, въпреки капризите на този или онзи чиновник, едно дело когато е право устоява! След месеци принудително бездействие, /през които от своя страна страдащите звънят отчаяно на познатите телефони в ПУСТЕЕЩИТЕ стаи на „Света Анна”!/, екипът най-после е на път да възстанови работата си…
Впрочем на кого служи чиновникът – на проблема или на решението му? И защо ли не си спомняме примери на почтеност в някакво управление у нас?
В-К НАД55 Надежда СТАМБОЛИЕВА
Сподели
Коментари
Вашият коментар
Използвайте Textile за форматиране.
от +Цецка+
24.04.09