Бъдещето принадлежи на Третата медицина—тази, която обединява Съвременната Западна и Традиционната Източна медицина. Това обединение започна в Клиниките за лечение на болката.

Болка и обезболяване според Традиционната Китайска Медицина

Исторически факт е, че Западът научи за ТКМ след посещението на Р. Никсън през 1972г в Китай. Тогава един от придружаващите го известни американски журналисти получава остър апендисит и китайците го оперират. За всеобщо удивление той разказва във вестника след това, че е бил обезболен по някакъв метод с игли. Така се прочува акупунктурата. За съжаление така тръгват и двете примитивни Западни заблуди, че:

  • Източната медицина е иглоубождане в специални точки.
  • Механизмът на действие е рефлексотерапия, всичко друго е мистика.

Акупунктурата обаче е само метод и по-скоро би могла да се сравни с правенето на инжекции. Очевидно и двете манипулации са лечебни и важни за медицинската практика. Но ако обучите технически един човек да прави инжекции, това значи ли, че той е овладял познатата Ви медицина? Той ще знае ли кое лекарство съответства на заболяването, в какви дози се прилага, колко пъти, в какви схеми, с какви последици и т.н.? Разбира се, не. По същата причина много акупунктуристи на Изток и на Запад са по-скоро парамедици или медицински сестри, отколкото Доктори по Източна медицина. Защото ТКМ е огромна и стройна система от други медицински концепции и принципи, нямащи нищо общо с мистиката или с нервните рефлекси. За да разгледаме болката и обезболяването от гледна точка на ТКМ по същество, нека

Като начало да сравним и разграничим двете системи:

  1. Западната медицинска логика изхожда от Аристотеловото схващане, че за да е вярно едно нещо или е А, или е не-А. Този канон в Западната наука е ненакърним до появата на учението на Айнщайн, който пръв допусна две принципно различни форми в съществуването на едно и също нещо: веднъж като енергия и веднъж като материя… От другата страна, шест века преди Новата ера Лао Дзъ е казал, че Ин и Ян /тоест А и не-А/ съществуват със сигурност само чрез промяната и транформацията си едно в друго! И всъщност са и едното и другото. В този смисъл болката и не-болката например, могат също да съществуват само едно чрез друго.
  2. Обикновено Западното разбиране за здраве е “отсъствие на болест”. Източното определение за болест е “дисхармония в хомеостазиса на индивида, разглеждан едновременно като тяло, психика и душа”. Следователно здраве е хармонията в хомеостазиса на тези три компонента. Едва през втората половина на ХХ в., когато вече течеше усилен информационен обмен с Изтока, СЗО дефинира здравето като “пълно физическо, психическо и социално благосъстояние на индивида, а не просто отсъствие на болест или недъг”.
  3. Самият факт, че в теорията на ТКМ се говори за тримерно разположение на меридиани /по-правилно е канали/, за взаимоотношения на “вътрешно-външно”, “горе и долу” като плюс и минус, “слизане и изкачване” показва един обемен, но не и морфологичен подход. Този обемен подход е по-скоро функционален – той държи сметка за случващото се в цялото тяло едновременно, а не за отделен морфологично замразен участък. Разликата е в това, че при Западната микроскопска морфология третото измерение е неважно. И напълно отсъства векторът на времето. Дали е случайно съвпадение, че за да моделираме теоретично феноменът “болка”, както и за да разгледаме човека и животът в неговото тяло според концепциите на ТКМ са неизбежно необходими трите измерения на пространството? Забележете – не става дума просто за анатомичната тримерност, обхваната от сетивната, двигателна и вегетативна нервна система на тялото. Става дума за организъм, който като цяло и във всяка отделна клетка, функционира едновременно и постоянно в три дименции…

Със сигурност може да се каже едно – фундаменталната наука на която се основава Източната медицина е физиката. Западната /или Конвенционалната/ медицина се основава повече на химията. Знаем че в науката физиката е майка на химията, а не обратно. Онези читатели, учени и специалисти, които намират тези разсъждения за твърде отвлечени от проблемите на хроничната болка ще трябва да си припомнят, че фундаменталният подход е поне толкова обективен и научен, колкото баналните двойно слепи и рандомизирани клинични опити. В същото време той се основава на предварителни хипотези и дава широко значими резултати.

И така – да разгледаме като хипотеза правилото в ТКМ, че: “вътрешен или външен патогенен фактор може да блокира чи, кръв и флуиди във всяка една област на тялото, което поражда болка. Своевременното убождане с игли в съответните точки на засегнатият канал, функция или орган, премахва застоят и болката.”

Ако твърдението е истина, как се случва това? С натрупаните огромен брой доказателства, че акупунктурата лекува болката, шансът твърдението да е истина надхвърля 50+1 %. Следователно сме длъжни да проследим къде хипотетичното и познатото се доближават достатъчно. Формулират се въпросите:

Къде са прословутите канали на китайската медицина? Какво е фамозната енергия Чи, която тече в тях? Възможно ли е в един и същ организъм да съществуват две различни физиологии, установени поотделно в двете медицински школи?

EBM – evidence best medicine e чудесно правило. Но има една подробност – evidence is what you see. А човек вижда това, което знае. Възможно ли е ние многократно да сме гледали каналите, без да ги виждаме, защото не знаем ЧЕ ТОВА СА ТЕ? Очевидно да! Така както всички са виждали да падат ябълки – преди Нютон да види в една от тях гравитацията. Бях вече анестезиолог с 25 годишен опит и от 10 г изучавах ТКМ. Бях виждал неведнъж усложнение на decoulement с подкожен емфизем при гинекологична лапароскопия. Но в един случай ми направи впечатление нещо просто – разпространението на емфизема вървеше центропитално и точно както меридианите изтъняваше към периферията. Можех да проследя лесно как например меридианът на перикарда стига от медиастинума до върха на средният пръст… Действително защо меридианите да не са междините между отделните слоеве, органи, тъкани и дори клетки? Онези микроскопични цепки, които като ги виждаме не ни интересуват, защото не са видими образувания. Това са празнините установими като междуфасциално пространство, синовии и т.н. Тези цепнатини и микроцепнатини, разбира се, са изпълнени с ликвор наричан лимфа, интерстициална течност и други. Въпросът е, че тази течност обменя вещества с околните тъкани, съдържа тези вещества, и ги пренася паралелно на кръвоносната система. И особено много, и особено лесно тя пренася йони. Конвенционалният поглед ни сочи, че тази течност може да се движи само в рамките на региона – на мускула, на фасцията – но дали това е така? И дали някой все още сериозно допуска, че лимфата от глезена се изкачва до празната вена само благодарение на помпената сила на сърцето? Или поглеждайки под друг ъгъл ще признаем, че нашето тяло е гигантска плетеница от екстравазални канали и каналчета, много трудни за проследяване макро и микроскопски, но функционално подредени и лесно доловими с микротокове или да речем чрез ефектът на Кирлиан?

И ако примерът със сухожилно-надкостните меридиани може да изглежда донякъде достъпен за възприемане, как да си обясним дълбоката връзка между показалеца на ръката и дебелото черво, например? Общо взето по същият начин – покрай магистралните съдове от крайника към големите кухини на тялото преминават маншони от ципи. Тези ципи се преливат в ципите около вътрешните органи или около самите гръдна и коремна кухини. Така междумускулният ликвор може да се свърже с който и да е вътрешен орган, но с един от тях му е особено лесно. Очевидно тялото ни буквално е изтъкано от слоеве и канали между тях. И ако по такъв канал се появи например електрически микроток, то той не би се разпространявал напреко – през ципите, които са относителен изолатор, а по хода на канала до неговият краен адрес. Електролитът във всеки дял на канала си има свой микропотенциал, който кожата като изолатор предпазва от околната среда. Но ако метална игла пробие изолатора, то ще настъпи рязка промяна в потенциала, тоест ще потече ток. Ако иглата е на случайно място в кожата потенциалната разлика е незначителна, но ако е в акупунктурна точка то директно по канала протича напълно осезаем ток. Електрическите микротокове при акупунктурната игла са експериментално доказани от Муса през 70-те години на миналият век, многократно потвърждавани след това. Нещо повече – по същият канал през точката може да потече поток от кохерентна – лазерна и дори инкохерентна светлина. Изненадващи експерименти с цветопунктура от слънчевият спектър съобщават немските изследователи Фриц Поп и Петер Мандел. / Popp FA,Mandel P. / в “Данни за некласическа светлина в биологичните системи” и “Съзнанието и еволюционните процеси базирани на кохерентността” публикувани от Международният Институт по Биофизика. Ако приемем плетеницата от тези тъканни междини за анатомията на хипотетичните канали следва да опитаме да си представим и ЧИ, което тече в тях. Чи на китайски означава едновременно “сила, енергия, вещество” и т.н…Вероятно то може да означава и просто “нещо”. Първият случай, в който ЧИ не ми прозвуча мистично бе, когато срещнах израза “ Чи-то на студа порази…”. Стори ми се разбираемо, защото както знаем студът наистина поразява тъканите, без да можем с една дума да обясним “с какво”. Дали ще го наречем “ниски температури” или “Чи” е еднакво условно – имаме предвид свойството на студа, което поразява и неговата конкретна големина /сила/. Чи-то на тялото, което тече по каналите спокойно може да е описаната по-горе смес от флуиди, лимфа, ликвор и др. електролити, които определят “силата” на този ток. Интересен постулат в ТКМ е твърдението, че при това движение “Чи е предметът, а кръвта е неговата сянка”. За мен като анестезиолог връзката между съдовата и меридианната система са онези функционални “микроцепки” – познатите ни артерио-венозни капиляри. И двете физиологии са съгласни, че тук се пресичат вътресъдови с извънсъдови течности. Само че докато Западната медицина влияе на капилярите откъм съдовата страна /главно химически/, Източната медицина влияе откъм интерстициума – “каналите”… Затова действа физически. /Вж: отново капилярите/.

Щом тук двете учения се сливат, следователно това е отговорът на мистерията как действа акупунктурата. Налице е класически пример за диалектика и човешката физиология отново се интегрира в едно цяло! Потвърждаването на това откритие би дало изключително широки теоретични, изследователски и чисто терапевтични възможности. Например – достатъчно е да си припомним че редица специалности като алергология, ревматология, неврология и др. основават терапевтичните си постижения главно на свойството на кортикостероидите да стабилизират капилярната мембрана. Можем да си представим колко по-добре би било да постигаме този баланс без техните странични ефекти, възстановявайки хомеостазата на организма с нужната последователност и локална насоченост. Разбира се, щом трябва да овладеем принципите на акупунктурата и да ги прилагаме…

Но да се върнем към хроничната болка и да не забравяме, че тя е нещо съвсем различно от болката при травма и разкъсване на тъканите. Наличието на каналите и възможността да въздействаме на течението в тях са ключът към обезболяването с акупунктура. Древните текстове казват, че тази терапия премахва застоят на чи и кръв и възстановява циркулацията в съдовете и каналите. Какво би могло да означава това?

Да се обърнем отново към ежедневните наблюдения в хирургията, ревматологията или към всеки хроничен патологичен процес, при който тялото успява да реагира с възпаление. Всички познаваме основните симптоми оток, зачервяване и т.н. при възпаление, които в стремежът на организма да ограничи инвазията на патогенният фактор завършват със сраствания. В хирургията често наблюдаваме тези сраствания и се питаме колко ли го е боляло този човек?! Сега нека се попитаме, а защо именно при срастването боли? Възможно е да се изненадаме от неочакваният аспект на отговора, но той е: защото онова, което сраства са предимно ципи. Т.е. запушват се каналите. Стагнира се циркулацията “в тях и в съдовете”. И настъпва болка… И така промените в микроциркулацията отново са допирната точка между двете медицини като в едната стазата „запушва каналите”, а в другата „произвежда брадикинини и пр. токсини”.

Как ТКМ може да саботира една такава проява? Като с помоща на акционни микротокове, йонен, лазерен или неизвестен друг поток се подпомогне нормалната вазална и екстравазална микроциркулация. Или най-общо казано: като физиката задейства своите природни агенти и премахне застоят или огнището на химични и биохимични токсини. Друг вариант на взаимопомощ между физика и химия в оздравителните процеси е извеждане на водородни катиони по каналите от засегнатата област. В резултат на биохимичните процеси – знаем! – във възпалената тъкан рН спада, което значи излишък на водородни катиони. Но забравяме, че един акционен ток може “да издърпа навън край иглата” тези протони и срещайки ги с необходимите им електрони от атмосферата да ги отдели от тялото като насцентен водород… И така имаме игла, кожа като изолатор, отдолу канал с електролит и условия с пункция да създадем акционен потенциал. Ежедневната практика ни кара да мислим, че акционният потенциал /известен като Да Чи – “предизвикване на силата”/ възниква осезаемо, когато върхът на иглата спре именно в “цепката” на канала. Което ни напомня донякъде за епидурална пункция. С тази разлика, че епидуралното пространство е огромен канал в сравнение с акупунктурните и затова изисква огромна доза лекарство в сравнение с фармакопунктурата. Впрочем фармакопунктурата – въвеждане на малка доза лекарство в акупунктурна точка – действа далеч по-мощно отколкото многократно по-голяма доза от същото лекарство,направена венозно. Факт, който ни кара да мислим, че акупунктурният канал позволява по-точно медикаментозно прецелване в съответният орган и съответно по-малко странични въздействия. И това са само част от възможните механизми.

Защото редица изследвания /Manaka Yoshio, Shang Charles/ разглеждат първичните три деления на оплодената яйцеклетка като първите сигнални „цепки” на организма, чийто разстеж безусловно се придружава от сигнални „нацепвания” между групи клетки в сложна плетеница. Те доказват експериментално с промени в електропроводимостта на отделни морфогенетични центрове при животински ембриони, че мрежата на каналите предшествува за кратко дори самата морфогенеза – пъпкуването на крайник или друго образование. С тези свои теории те подсказват, че ако системата канали е система за пренасяне на сигнали, то и през целият живот на съществото, чрез тях може да се предизвикват клетъчни реакции. Така се отваря път за стимулиране на регенеративни процеси у възрастният индивид чрез акупунктура на съответни „необикновени” точки /singular points/ . Процес, който несъмнено се случва и при премахването на хронична болка по този медицински метод.


Опитът в нашата пейн клиника потвърждава тези наблюдения, откакто лечението на пациентите започва първо с ТКМ… Очевидно подходът на двете медицински системи е толкова различен, че в един момент те явно се отнасят помежду си като А и не-А. Така бе до края на ХХ век когато се появи прозрението, че те сякаш се пораждат взаимно. Тоест логиката ни води до извода, че в такъв случай медицина въобще е само онова, което едновременно е и Западното и Източното.

Не е ли това бъдещето на пейн медицината и мениджмънта?

______________________________________________________________

1. Ted J. Kaptchuk – The Web That Has No Weaver: Understanding Chinese Medicine; Contemporary Books – Bulgarian edition 2002
2. TEMOE and KIRLIAN’S effect. (Engineer F. VIGOUREUX, Dr M. PIQUEMAL, 1990
3. Physique de l’acupuncture. hypothèses et approches expérimentales. par Maurice Mussat Dr LIBRAIRIE LE FRANCOIS, Paris – 1972
4. Popp FA. Biologie des Lichtes(Biology of Light). Berlin: Verlag Paul Parey, 1984. In German. Mandel P. Practical Compendium of Colorpuncture, vol. 1.
5. Mandel P. Practical Compendium of Colorpuncture. Edition Energetik 1986. … Popp FA. Consciousness as evolutionary process based on coherent states.
6.The role of water capillary forces in electro-rheological fluids – H See et al 1993 J. Phys. D: Appl. Phys. 26 746-752
7. Manaka Y, Itaya K, Birch S. (1995). Chasing the Dragon’s Tail, Brookline, Paradigm Publications. … 2. Who Can Ride the Dragon, Paradigm Publications, 1999
8. Shang Charles, Boston University School of Medicine: The Meridian System and the Mechanism of Acupuncture/ Morphogenesis and the meridian system/.
______________________________________________________

Д-р Богдан Руйчев
Пленарен доклад на ІV Конференция на Българската асоциация за изследване и лечение на болката с международно участие, Хисаря, юни 2008
——————————————————————————————————————
Март 2009: НАТИСНЕТЕ ТУК и ще видите каналите на Bonghan

На фигурата: Стереомикроскопично изображение на лимфен съд до долната празна вена на плъх. Снимката/вляво/ и нейната илюстрация/вдясно/ показват нишковидната структура преминаваща през лимфната клапа. Снимката е направена ин виво и ин сито, като парче черна хартия е поставено под лимфният съд, за да се очертае структурата. Мащабна отсечка 100микрона.

Сподели

Коментари

Вашият коментар

Използвайте Textile за форматиране.

© ЕТ Painkiller Д-р Богдан Руйчев
Всички права запазени
BGtop.net