ЕТ „Painkiller“

Частно мнение за съвременната медицина

Изтича първото десетилетие на пост геномната ера без да знаем може ли с една дума да се определи каква е съвременната медицина: напреднала? Могъща? Или техническа? Вероятно най-точният отговор е цивилизационна. Такава каквато е и цивилизацията ни. Тоест съвременната медицина е плод на техническата култура и консумацията. А това означава, че тя е отклонена от природният вектор в посока на техническото развитие… С всички произтичащи последствия! Ако някой читател намира тези размишления за твърде отдалечени от неговото битие, страхувам се че греши. Както съм правил и другаде ще дам един пример на обикновена бъбречна колика при мъж. Той се оплаква от болка в подребрието от страни и отзад и това го отпраща почти директно към нефролог. Междувременно болката прескача към тестиса и мъжът май се нуждае от уролог. Не дай си боже ако сподели, че някога е имал и болезнена еякулация, човекът може да го консултира андролог или сексолог за разтълкуване на болезнените феномени на мястото на оргазма. Така от отделената в бъбрека първична урина до отделянето й от тялото вече се намесиха четири различни медицински специалиста. Без да броим специалистите по образните техники – мнооого образни техники: КАТ, ЯМР, контрастно изследване и разбира се ултразвук! Много ултразвук!.. Апаратът трябва да види, апаратът трябва да каже, апаратът… организира /плаща!/ симпозиуми и конгреси на всяка отделна специалност. Или новият тест, лабораторен анализатор, новото лекарство или още по-нов апарат, който ще създаде още по-нова специалност, която ще се нарече МЕДИЦИНСКА, за още по-тесен кръг посветени /илюминати!/ които ще развиват още по-голяма наука, за да може новата техника да управлява по-старата по целият свят! Това е което движи напред съвременната МЕДИЦИНА. То е толкова мащабно като финанси и усилие,че на този фон бедният човечец става все по-дребен с неговият проблем, при това разпарчалосан на толкова отделни части. Ето това наричам отклонение от природният вектор, където човекът си го боли и най-много някой семеен лекар от все по-изчезващият вид “стари лекари” да се опита простичко да реши проблема му…

Разбира се, аз не мисля че откривам топлата вода. Разпарчалосването на медицината по специалности разположени така, че топката на проблемите да пада между тях е добре известно. Дори се прокрадва еретичната мисъл, че специалностите сами оформят границите си така, че да не попадат под ударите на неизвестното. Инак нямаше да се говори за холистична медицина /от whole – цял, англ./. Тоест да се търси един обратен подход, който да слепи човека и неговото тяло в природната му цялост. Уви, цялостността не е приоритет и въобще не е центъра на „научното медицинско внимание“. Лекари от отделни страни правят интелектуални усилия да насочат истински вниманието към реалността, но трудно намират и една стотна от световната трибуна на реклама на крем за косопад или хемороиди. Няма специалност, която се казва МЕДИЦИНА НА ЧОВЕКА ВЪОБЩЕ /освен „Общата медицина“/ и в конвенционалната “наука” холистиците нямат срещи, събирания, трибуна. Може би защото няма “индустрия” която да ги спонсорира? Дори не е сигурно, че ЧОВЕК е научна категория, нали?! За да не морализаторствам обаче, ще попитам: „А самата медицина, наука ли е?“ Не, строго погледнато тя не е наука, защото няма СОБСТВЕН ПРИРОДЕН ЗАКОН. Такъв, какъвто е законът на Менделеев да речем, столетия назад предсказал днешни открития. Впрочем и за него напоследък не се споменава много-много?! Но да не се отклоняваме. Съвременната медицина е опит за еклектична система на емпирични знания. Дори много често е просто описание на факти и нищо повече. Броят на фактите нараства може би със скоростта на нарастване на Вселената и единственото спасение да не се загубим в тях е да ги групираме в мъглявини и галактики около някакъв принцип. Като ясен принцип е приет анатомичният – всеки вътрешен анатомичен орган на човека да стане център на галактика от факти! От научна гледна точка и това е систематика, все пак. Този избор, сам по себе си много близък до техническото разбиране за света, е наложил отпечатък от векове върху медицинските търсения и определя медицинските специалности до днес. Той обаче първо е осъден на морфологизъм и второ с това „вселенско“ разширяване вакуумът между галактиките на отделните специалности разкъсва връзките на притеглянето им… Тоест върнахме се там от където тръгнахме с примера за бъбречната колика и мъжа. Затова нека сме наясно: морфологизмът не разкрива функционирането на организма на човека. Напротив! Безброй взаимовръзки на тези анатомични органи остават функционално непонятни. Дали не приличаме на дивак, който е изтърбушил платките на един компютър и мисли че разгадава софтуера му? Факт е, че през ХХ век продължителността на човешкият живот се увеличи с десетилетия – особено в “цивилизованият свят”. Освен на революцията в бита, това се дължи и на две открития в медицината: антибиотиците и заместителните терапии. В тях влизат инсулинът, някои други хормони, съдови и сърдечни импланти, трансплантациите на кръв и други органи. Безспорни постижения, но доколко са на физиологията? Ние не овладяваме ПРОЦЕСИТЕ на функциониране на човешкият организъм. Ние търсим в него как да ЗАМЕСТИМ това, което не работи, с ново, по-здраво. И толкоз. Не знам отказали ли сме се да ровим за по-дълбоки закони или просто сме заети с техниката? Но е време за равносметка…

Очевидна е пропастта, която дели острата, СПЕШНАТА, НЕОТЛОЖНАТА И ИНВАЗИВНА МЕДИЦИНА и останалата, която ХРОНИЧНО трябва да оздравява живота. Именно защото не можем видим функциите на организма едновременно и в едно цяло. Единствените съвременни специалисти, които могат и правят това са анестезиолозите-реаниматори. Неслучайно мониторите пред нас са единствените медицински апарати, които не разделят човека на части, а го събират в едно: дишане, пулс, кръвно налягане, циркулация, урина, температура, мозъчна дейност и мускули – заедно! В един и същи миг. Когато чуха тези мои думи на един форум в централната зала на БАН, колегите от другите специалности замръзнаха от изненада. А после и от ревност към анестезиолозите – когато осъзнаха, че това е простата истина. Само че тук няма място за ревност, няма висши и нисши специалности. Медицината е една за всеки – наука за здравето на човека и неговото съхранение. Някакви условни нейни деления са “Специалностите”. Според мен има само два вида специалности: в посока на биологичният вектор и сбъркани. Например думата „алергия“ на български означава „друго действие“, подразбира се нещо като извратена реакция в организма. Аз обаче не мога да си представя “медицинска специалност”, която като не може да поправи грешката в организма, си поставя за цел да завърти целият околен на индивида свят – прах, храни и т.н., в съотвествие с неговото “друго действие”. Каква точно е философията на тази „специалност“, застанала кръгом към вектора? Примери за концептуални абсурди в съвременната медицина има много. Въпросът е доколко това условно делене на лекарската следдипломна подготовка влияе на прогреса в медицината? На много места в този сайт ще разберете, че чудесата на съвременната хирургия до голяма степен са се появили след като част от “свободните от операция хирурзи”, помагащи на колегите си оператори като “държат маската с упойката”, впоследствие се превърнали в анестезиолози. Трудно е да оценим докрай ефекта върху медицината като цяло от това ново профилиране на лекарите! Достатъчно е да кажем, че влизайки в случайна болница, където и да е по света, ако в нея няма анестезиолог-реаниматор значи тя не е болница за активно лечение! Ето такова преориентиране на лекарското внимание и подготовка, сега според мен настъпва в лечението на хроничната болка, а и в лечението на хроничните болести въобще. Прочитът който техническата цивилизация прави на човешкият „живот-индивид-организъм“ издиша. Една друга цивилизация – Източната го разчита по-добре като „живеене-индивид-организъм“. Изненадващо тя предлага концепции точно за взаимовръзките между “органите, системите и функционалните кръгове” в ЦЯЛОТО, а не просто в ТЯЛОТО на човека. И все по-силно ще влияе на съвременната медицина. Защото едно е да прочетеш, а друго разбереш генома си…

Сподели

Коментари