ЕТ „Painkiller“

Клиники за болката и специалистите в тях по света и у нас

Известният американски анестезиолог Джон Боника, който страдал от хронична болка, забелязал, че всеки лекар-специалист е склонен да лекува болката според уменията си – ортопедът да оперира, неврохирургът да прерязва нервните пътища, анестезиологът да прави нервни блокове, интернистът да предписва лекарства и психиатърът да психотерапевтира.

Затова през 50-те години на миналият век той създава във Вашингтонският Университет мултидисциплинарен център за лечение на болката. На кръглата маса веднъж седмично заседавали анестезиолог, ортопед, неврохирург, интернист и психолог. Идеята била колективно да обсъждат “мениджмънта” или “справянето” с болките на отделни пациенти, като намислят най-подходящата лечебна стратегия за всеки от тях… Ефектът бил изненадващо добър. Постепенно Боника създал интер дисциплинарна програма за обучение по “справяне с болката”. Един от завършилите тази програма, анестезиологът Раджиндар Ватхва през 2005 г. публикува статията “Завършеният лекар по болката”. В нея описва как постепенно мултидисциплинарният съвет се оказал тромав, защото се разширявал кръгът на болките, които съответно трябвало да се овладяват с все по-нарастващ комплекс от умения, методи и средства. На мястото на тромавият кръг от специалисти все по-често се налагало един и същ лекар анестезиолог да владее целият този комплекс. Статията завършва с изводът, че “на нас се пада задължението да обучим следващото поколение специалисти по болката именно на целият този интердисциплинарен комплекс за разбиране, диагностициране и лечение на болката.” Т.е. да създадем една нова медицинска специалност…

Какво се получава исторически погледнато? От Хипократовата клетва насам лекарят е длъжен да даде най-доброто от себе си за да премахне болките на пациента навсякъде и по всяко време. Вече всички знаем, че въпросът с острата болка е решен дефинитивно: отивайки на операция например, човек знае, че ще го поеме специален лекар анестезиолог, който ще се грижи за него преди, по време на операцията и след нея. Този специалист отговаря главно за две неща: запазването на хомеостазата или живота на неговият организъм и премахването на болките му. Днес това е повече от естествено, но не винаги е било така! Само преди 60 г. е било нормално, който оперира око, ухо, корем или става, той и да си обезболява пациента. Кой, колкото може! С появата на общите анестетици, както знаем, обикновено байчото или най-много свободният хирург започнал да държи една маска. Постепенно някои лекари-хирурзи, започнали да ги търсят по-често те да държат маската, от своя страна тези лекари започнали да вникват все повече в подробностите на анестезията и така от хирурзите възникнали първите анестезиолози. Това просто преориентиране на част от лекарите от оперативна към анестезиологична и реанимационнадейност доведе до небивало усъвършенстване на медицината като цяло и в крайна сметка на самата хирургия. Трудно ни е дори да си представим целият напредък от него!

А как стои днес въпросът с хроничната болка? В зависимост от нейното местоположение и днес пациентът отива при лекар специалист по даденият орган – ушен, очен, ортопед, интернист, невролог и т.н. Специалистът му предписва лечение на заболяването и лекарства за «симптома болка». Самото обезболяване дори не се възприема за лечение. То се прави пак от всеки лекар – “кой, колкото може!”. Много световни проучвания сочат, че при хроничното обезболяване от невролози и ревматолози например ефективността се колебае между 15 и 30%.

Интересно е да си представим как бихме отишли на операция, ако специалистът анестезиолог ни предложи подобна “ефективност”. Очевидно в анестезиологията тя клони към 100% . Хроничното обезболяване обаче се прави по старому. Докато постепенно не започнали да викат все по-често някои анестезиолози да «направят нещо» против различни хронични болки. От своя страна те започнали да вникват все повече в подробностите на тези болки и така от анестезиолозите започнали да се профилират лекари пейн мениджъри, алголози, шмерцартцен или болколечители. Онази нова специалност за която говори д-р Ватхва…
Къде работят тези специалисти и как са организирани? Като при всеки спонтанен и естествен процес оформянето на новата специалност започва с появата на всевъзможни по форма, профили, методи и ефективност клиники за болката. Лекари от различни специалности започват да групират около себе си други специалисти сформирайки различни екипи в разнообразни по финансиране, организация и тип клиники. Най-често те са специализирани в една определена патология. Започва обаче обмяна на опит и постепенно така се очертават най-често срещаните, а значи и най-необходими за лечението на болката специалисти. Най-общо световният опит показва ясно необходимостта от анестезиолог – на повечето места това е и естественият, и формален лидер на персонала.
В комплексното лечение се включват със своите методи рехабилитатори, физиотерапевти, масажисти, хироманти, остеопати /две специалности познати на Запад като академично чакръкчийство!/, неврохирурзи,ортопеди и пр. Като консултанти най-често се ползват невролози, интернисти, психолози, фармаколози и т.н.

Междувременно, когато през 1970г Никсън посещава Китай, извън геополитиката това посещение се оказва историческо и за медицината на болката! Причината е, че придружаващ го журналист от голям Федерален вестник по спешност бил опериран от апендицит. Завръщайки се заедно с делегацията в Родината си той веднага отразил президентското посещение. Но на следващият ден публикува зашеметяващ материал за своето обезболяване в Китай! Така западният свят научава за акупунктурата. Преди да изтече десетилетие СЗО вече препоръчва този метод като един от най-ефективните за лечение на болки.

Тук се налага уточнение, поради едно опростенческо разбиране на този метод, довело до много заблуди и разочарования. /Виж“БОЛКА И ОБЕЗБОЛЯВАНЕ СПОРЕД ТКМ”/ Да лекуваш с акупунктура е нещо като да лекуваш с инжекции – технически широк кръг лица могат да се научат да забиват игла правилно и що годе анатомично точно. Но когато правиш инжекция ти трябва да знаеш какво лекуваш, защо и какво инжектираш, колко от него, по каква схема и т.н. Тоест да знаеш медицина. За да лекуваш с акупунктура трябва да си изучил същото – цяла друга медицина, чието изучаване отнема толкова години, колкото и класическата… Така както при превод от един на друг език преводачът задължително трябва да познава и двата езика. За съжаление твърде малко лекари познават добре и двете медицини… В САЩ те са обединени в Асоциация по медицинска акупунктура. Отделно в много колежи там се обучават лекари по Източна медицина. Процесите на интеграция в двете посоки текат с пълна сила. А в Клиниките за болка се оформят два основни акцента. При едни се набляга на технически чудеса и инвазивни техники. При други ударението е на Източната медицина вкл.акупунктура, йога, чи гун и др.

Колкото до разбирането на напредъка в медицината от нашите управленци, вижте ПЪРВА В БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ НА НАШАТА КЛИНИКА

Сподели

Коментари