ЕТ „Painkiller“

Авторски 3d модел на болката

Както е известно едва ли има човек, който да не е изпитвал болка. В този смисъл всички знаем какво е тя. Но от научна гледна точка болката е много сложно явление и може да звучи изненадващо, обаче лекарите като цяло (в т.ч. преподавателите по медицина!) не познават нейното съвременно определение. А то гласи:

Болката е субективно сензорно – емоционално преживяване, свързано със съзнанието на индивида за нещо лошо.

Дали обаче дефиницията има сериозно практическо значение? Нека да размислим!

По дефиниция болката има 3 компонента: сетивно дразнене, емоционална окраска и същевременно познавателна оценка. За да си го представим добре можем да използуваме нашият тримерен модел. Като начало погледнете ъгъла на стаята, в която сте. В една точка на пода се събират познатите ви дължина, ширина и височина, оформени като взаимно перпендикулярни равнини.

В пространството очертано от тях (наред с другите предмети) се намирате и самите Вие. Очевидно Вие също притежавате горните три измерения. Всичко това е много добре известно. По-сложно е да си представим какво би станало, ако по някакъв начин премахнем което и да е от измеренията: пространството ще загуби обема си, ще се сведе до плоскост. Пространството – заедно с нас! – ще изчезне. От нас ще остане нежива и непълна проекция върху плоскост… Нещо като фотоснимка.

А сега погледнете графиките на нашия авторски модел.

Сетивност на пода, емоции върху едната и съзнание върху другата стена. В това пространство избухва болката, с обем от трите си измерения.

Нарастването на емоциите, увеличението на дразненето и влошаването на оценката от съзнанието уголемява болката. И обратното, разбира се…

Всяка една теоретична конструкция, за да бъде достоверна, би трябвало да издържа проверката на различни явления познати в практиката. Нашият теоретичен модел обяснява например как е възможно мазохистко извращаване на едно болезнено преживяване: силно дразнене, силна емоция, но съзнание за положителна оценка! Или пък не толкова положителна оценка, колкото приятна емоция. Все едно –- резултатът е наслада, а не страдание. От друга страна чрез модела фантомните болки могат да се разглеждат като психосоматизация – комплекс емоции и оценъчни спомени се проектира върху тялото като сетивно дразнене. Като резултат в “онова” пространство избухва една колкото невъзможна, толкова и упорита болка – тя обаче се проектира върху липсваща част от тялото…

Моделът служи за анализ на най-различни случаи, но главното е, че дефинира и концепцията за лечение на болката: да се разруши нейното пространство! А това става като се блокира което и да е от измеренията й.

Следователно, за да се премахне болка, има три възможности:

• да се прекъсне сетивността – местна анестезия, периферни нервни блокове и гръбначно-мозъчни блокове и др.
• да се потиснат емоциите (седация) чрез успокоителни и наркотични средства.
• да се отнеме на съзнанието възможността да дава отрицателни оценки – обща анестезия, хипноза, психотерапевтични промени в оценъчната дейност.

Съвременната анестезиология е в състояние да реши великолепно тези проблеми при травми, хирургически интервенции, следоперативният период и/или други случаи на остра болка (Не е зле да си припомним, че анестезия буквално казано е безчувственост.) Уви, анестезиологията на хроничната болка едва сега прохожда… В много страни по света от специалистите анестезиолози се обособяват нов вид лекари: специалисти по лечение на хроничната болка. Наричат ги на английски пейнкилъри, а специалността им пейн мениджмънт.

От пленарен доклад на ІІІ Международна Конференция на Българската асоциация за изследване и лечение на болката в Боровец, юни 2006 г.

Сподели

Коментари