Бъдещето принадлежи на Третата медицина—тази, която обединява Съвременната Западна и Традиционната Източна медицина. Това обединение започна в Клиниките за лечение на болката.

Защо хроничната болка може да се лекува успешно само холистично?

Защо хроничната болка може да се лекува успешно само холистично?

Пленарен доклад на д-р Богдан Руйчев на 6-та Българска конференция за лечение на болката с международно участие, Хисаря 31.05—2.06.2012

В 50-те години на 20 век д-р Боника, анестезиолог страдащ от тежки болки в кръста решава да събере лекари от няколко специалности, за да обсъждат заедно как да се лекува. Така създава първата клиника за лечение на болката.
/втори слайд/
Приемете, че става дума за амбулаторни пациенти, по-рядко лежащи, а клиниките са свързани повече организационно, отколкото като къщичка с общ покрив.
Медицинските устройства уви, не успяха да се наложат в практиката поради висока цена, сложно имплантиране и недостатъчна ефективност. Например: спиналните електростимулатори. Независимо от иновациите физиотерапевтичните средства поддържат относително същото ниско ниво на ефективност в хроничното обезболяване. На практика останаха главно хапчетата и практически това доведе хронична употреба на всевъзможни опиати. В САЩ до днес специалистът по болката е главно човекът, който ги раздава. Ето пример за нова професионална уебдискусия в САЩ преди 2 седмици: /трети слайд/
„Ваш пациент лекуван 6 месеца с опиати, при рутинен уринен тест показва, че е пушил и марихуана.“ Въпросът към специалиста е ще го изключи ли от програмата, ще го насочи ли за консулт към пристрастяване или нищо подобно? За самата болка, ефектът от лечението и т.н. въобще не се говори. Постепенно дискусиите за болката бяха изместени от разговори за опиатите: лечение на опиатният запек, обсъждане кое е пристрастяване и кое зависимост и т.н. Смъртта на някоя известна звезда от предозиране обикновено е повод медиите да зашумят за специалистите по болката. Покрай смъртта на Уитни Хюстън например, в САЩ изнесли, че специалист по болката за 1 месец е издал над 1000 рецепти за опиати… Т.е. 50 на ден! Кога този специалист е преглеждал тези хронично болни в такъв ден? Накратко изразът „хапчето ми маха главата, а не болката в коляното“ цитиран от нас на миналата конференция е присъдата над това ниво на „справяне“с ХБ. Работата в някои Клиники обаче никак не е безполезна. Натрупват се много и нови наблюдения за Хроничната Болка/ХБ/. Тези клинични наблюдения водят до теоретични изводи. Постепенно се оформя схващането, че ХБ е различна от острата и затова анестезиологичните средства не са преносими 1:1 от ОБ на ХБ. Правилото важи и за другите психофармака. Съмнително е дали качеството на живот на страдащият е подобрено от тях, или просто един проблем е заменен с друг.
/четвърти слайд/
Обърнете внимание, че самата научна представа за болката започва да се променя. Междувременно теорията на Ханс Селие за стреса е покорила медицинският свят, а скоро се появява и теорията за Гейт контрола над болката. Естествено етапите, които описваме се преплитат на различните места по света в различно време, но се стремим към средното глобално сечение. Трудно е да се изброят формите на ерготерапия, хиропрактика, остеопатия, боуел терапия и пр., и пр. които се изпробват и прилагат. Като цяло в лечението на ХБ изключително успешно навлезе ТКМ не само като акупунктура и мокса, но и като лазерпунктура, масажи и Чи гун – теоретично обоснована източна система на оздравителна гимнастика част от която е йога. Оформи се неписано правило, че за да е успешна една частна клиника непременно трябва да има поне 1-2 такива майстори и специалисти, които да компенсират ниската ефективност – едва около 30% – на фарма медикаментите. Прилагайки комплексно лечение обаче към ефектът могат да се постигнат още 30%.
/пети слайд/
Така клиничните търсения и наблюденията в лечението на хроничната болка /ХБ/ постоянно променят очертанията и разбиранията за същността на самият феномен! Оказва се , че ХБ непрекъснато свързва триадата „Физическо тяло, Организъм и Психика“ по нов начин. Съответно това променя и очертава трите посоки, които трябва да познава и по възможност да владее завършеният специалист по лечение на болката или мултидисциплинарно цялата клиниката. Очевидно днешният и утрешният клиничен специалист по ХБ трябва да познава и да следи всички тези тенденции, за да може буквално да менажира пациента към следващата терапия или комбинация от терапии.
/шести слайд/
С появата на независимите клиники, които не се финансират от Здравно осигурителните системи се стигна до съвременният практически етап – обединителният! Нека ако може всички методи да се ползват пред очите на един и същ лекар – специалиста по ХБ. Разцъфтяват многобройни и разнообразни методи, стилове и средства за хронично обезболяване. Много често конвенционалните и комплементарните подходи повече се конкурират, отколкото се допълват. Затова практиците клиницисти и менажери почнаха усилено обменят информация „кое действително работи“ срещу ХБ. От своя страна информация обменят самите болни, а накрая тези две групи започнаха да общуват помежду си в мрежата с цел взаимопомощ.

Такъв извод ние направихме след 30 години опит и 10 години уеб наблюдения. На този фон повечето тежки НАУЧНИ списания като PAIN и EJP изостават далеч и встрани от практиката, служейки на някакви отвлечени самоцелни научни претенции, а може би и на някои корпоративни влияния… Те дори не могат да допуснат, че пробив в науката срещу болката може да се извърши отвъд нервната система и ембрионално преди нейното оформяне! В същият момент за все повече специалисти, хронично болни и обществото като цяло става ясно какви колосални средства в света се изливат в ниско ефективни и дори грешни начини на хронично обезболяване. Като никога досега ХБ става причина за конфликт между Индустриалната и Индивидуалната Медицина. Конфликтът пък се усложнява от различните политики налагани в различните страни по отношение на палитрата от терапии и съответно включването на една или друга от тях към здравното осигуряване тук или там. Т.е. състезанието в терапиите освен клинично и научно, става обществено и икономическо.
/слайд съвременни водещи предизвикателства/
Независимо от всички усилия обаче една трета от случаите на неонкологична хронична болка остават неповлияни. Тези последни 33% „не позволяват“ тяхната болка да бъде премахната.Вероятно е необходим фундаментален научен пробив в разбирането на феномена ХБ, за да се прескочи бариерата от 66% успех. И този пробив ще да е свързан с психобиологизма и неговият функционален „софтуер“… Тук ние не можем да отнемем съзнанието на човека с ХРОНИЧНА АНЕСТЕЗИЯ, както при острата болка…

Ето какви са най-често очертаващите се научни и клинични предизвикателства чакащи за обяснение:

ФИБРОМИАЛГИЯ — коренът й се търси от морфологията на миофибрите до чиста психосоматика. Удивително съобщение бе направено скоро — 67% от тези болни получават ВРЕДНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ от плацебо! Иначе казано ноцебо. Това не издава ли ясно предварителната неосъзната вътрешна нагласа в индивида?

КОМПЛЕКСНИЯТ РЕГИОНАЛЕН БОЛКОВ СИНДРОМ с неговите симпатикусови и трофични промени съпътстващи болката изглежда най-лесно обясним от гледна точка концепцията за каналите на Източната Медицина! Ако приемем твърдението, че по тях протичат командни сигнали за трофиката на всяка тъкан и отделен участък на тялото от мига на първото делене на оплодената яйцеклетка до смъртта на индивида.

МЕДИНСКИ НЕОБЯСНИМИЯТ СИНДРОМ НА ХРОНИЧНА БОЛКА се дефинира по това, че никаква органична и телесна причина за болка не се установява. Най-вероятно някое чисто психическо смущение става проекция върху екрана на тялото.

Представете си колко от горните хора се инвалидизират лекувани доживотно с опиати!

Между другото самото присъствие на плацебо ефекта е нееднозначно. 33% от случаите на ХБ се обезболяват с плацебо. Дори и така да е, този процент е същият както при фарма въздействието, да го изхвърлим ли? Или да го използваме някак?! От друга страна един водещ специалист по ветеринарна акупунктура от Калифорния, като чуе на научен конгрес, че акупунктурата е плацебо пита: „Бихте ли обяснили на моят кон, че ефектът му е плацебо?“ МЕДИЦИНАТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА приемала само научно-обосновани доказателства. Няма лошо! Лошото е, че привържениците й са тези, които определят едновременно критериите и за научност, и за доказателство. Което вече напомня конфликт на интереси! Така например цял болен излекуван от болката не е научно доказателство. Той се изважда от рандомизираната група! Доказателство е парче от него, ако то доказано е променило химичният си състав в „правилната“ за лекарството посока. С една дума тази научно доказателствена система е пригодна само за фармацевтични изследвания… И защо само те да се наричат „научни“? В същият смисъл и апендектомията не е доказано, че спасява живота — има оживели и оперирани и неоперирани. Как на един и същи човек едновременно да направиш и двете?
/слайд – прогнози/
Поставен веднъж в центъра на общественото и медицинското внимание контролът над ХБ постепенно е на път да се обърне в контрол на обществото над медицинската ефективност при лечението на хроничните болести въобще. Което означава реформи в биологическата наука и връзката й с химия, физика и информатика като цяло. И последващи промени в медицинското образование и подготовка на кадрите, независимо дали принадлежат към Източната или Западната цивилизация и културно наследство. Хроничната болка се лекува холистично затова, защото човек е едно цяло и болката го обединява в неговите три дименции.

Допустимо ли е всичко това за някои глобални индустриални корпорации?

Сподели

Коментари

Вашият коментар

Използвайте Textile за форматиране.

© ЕТ Painkiller Д-р Богдан Руйчев
Всички права запазени
BGtop.net